maiaan (Мая Ангелова)
134 337
25.09.2015 г., 7:56 ч.

Мисли 

  Поезия » Друга
551 0 4

Срещнахте ли мислите ми?
Едни такива цели, бели,
леко обгорели и улисани.
Не сте ли?
Пак са се покрили вдън земя!
Много често взеха да изчезват.
Много ги притискам, може би.
Като таралежи се наежват
И изчезват рано призори.
Мислено ги гоня… и ги хващам
пак да правят сметки без кръчмар.
И отново трябва аз да плащам
Изтърваните им мнения. Кошмар!
Смятам вече да ги изоставя.
С нови мисли се презапасих.
Ох, ще взема да направя
мислено убийство с този стих...

© Мая Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря отново на всички харесали!
  • Благодаря! Радвам се, че харесахте моите" Мисли"
  • Много смислено!
    Лошите мисли винаги са натрапчиви! Цял живот играем на гоненица с тях!
  • Ночакван финал! Мислите са крадци на живот. Особено тревожните.
    Желанието да се избавим от тях е разбираемо и естествено.
    А освен това Кръчмарят следва да налива новото вино в нови мехове...

    Поздравление, Мая, много хубаво стихотворение си написала!
Предложения
: ??:??