Мисли
Срещнахте ли мислите ми?
Едни такива цели, бели,
леко обгорели и улисани.
Не сте ли?
Пак са се покрили вдън земя!
Много често взеха да изчезват.
Много ги притискам, може би.
Като таралежи се наежват
И изчезват рано призори.
Мислено ги гоня… и ги хващам
пак да правят сметки без кръчмар.
И отново трябва аз да плащам
Изтърваните им мнения. Кошмар!
Смятам вече да ги изоставя.
С нови мисли се презапасих.
Ох, ще взема да направя
мислено убийство с този стих...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Ангелова Всички права запазени
