11.03.2021 г., 7:50

Мисли

816 1 1

Понякога ми се мълчи. 
В мълчанието си сам, нали?
И все си мисля за неща:
Как устроен е света?
Колко ли тежи това, да си сам в нощта?
Кое е честно, кое пък не?
Кой създава правила?
Кой за теб руши стени и после съжалява ли?
Боли ли от любов, или пък от представите ни, ни горчи?
Сами си правим сложното.
Събираме, множим, делим...
Но забравяме да се обичаме, забравяме какво си имаме и търсим реципрочното.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© А. А Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...