Мисли
Често все някой роптае,
че вече хората не са същите...
Че няма приятели,
че има завистници...
Че никой, никого не обича...
че всеки изгодата търси,
че нищо не е както било е...
Времената са други...
Те тази злост са родили...
Те хората са променили...
Аз пък си мисля...Едва ли!
Хората са каквито винаги са били...
Просто...сега им падна да бъдат такива,
каквито винаги са били!
Без срам! Без притеснение!
Без чувство за собствено унижение!
Нали си създадохме мода...Да не ни пука!
Да сме фрапантни! Да сме въз груби!
Да се гордеем с таланта...нищо да не умеем!
Да сме прости, та прости,
но света да ни е виновен...за таз простотия...
И се чудя и се мая...где ще му излезе края!?
И защо ли се ядосвам и защо ли пиша?
Хеле...някой ще ме прочете,
че даже и ще се замисли...
Valentina N.V. (Mitova)
07/2021
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Valentina Mitova Всички права запазени
