ValentinaMitova (Valentina Mitova) ValentinaMitova (Valentina Mitova)
12 248
Aug 1, 2021, 10:45 PM

Мисли

  Poetry » Civic
739 0 4

 

Често все някой роптае,

че вече хората не са същите...

Че няма приятели,

че има завистници...

Че никой, никого не обича...

че всеки изгодата търси,

че нищо не е както било е...

Времената са други...

Те тази злост са родили...

Те хората са променили...

Аз пък си мисля...Едва ли!

Хората са каквито винаги са били...

Просто...сега им падна да бъдат такива,

каквито винаги са били!

Без срам! Без притеснение!

Без чувство за собствено унижение!

Нали си създадохме мода...Да не ни пука!

Да сме фрапантни! Да сме въз груби!

Да се гордеем с таланта...нищо да не умеем!

Да сме прости, та прости,

но света да ни е виновен...за таз простотия...

И се чудя и се мая...где ще му излезе края!?

И защо ли се ядосвам и защо ли пиша?

Хеле...някой ще ме прочете,

че даже и ще се замисли...

 

Valentina N.V. (Mitova)

07/2021

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Valentina Mitova All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • ValentinaMitova (Valentina Mitova)
    ValentinaMitova (Valentina Mitova)
    Благодаря Миночка❤
  • M1234567891 (Миночка Митева)
    M1234567891 (Миночка Митева)
    Така е ,Валентина, хората сме си същите, само желанията ни са различни и понеже сме алчни за много, много ще си страдаме, докато се научим, да слагаме духовното по високо! Хареса ми!
  • ValentinaMitova (Valentina Mitova)
    ValentinaMitova (Valentina Mitova)
    Ивита Благодаря❤
  • Ivita_Mirianova (Ивита)
    Ivita_Mirianova (Ивита)
    Много теми за размисъл, Вале!
    И много истини. Поздравявам те!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0