Мисли в полунощ
Поредната самотна нощ на бдение...
Часовникът с тъга бележи полунощ...
Дните вече не ми носят радост,
нощите ми са мрак и самота,
когато те нямам тук до себе си.
Да можеше времето да се върне назад.
Да можеше да поправя миналото днес.
Да можеше всичко да бъде наред.
Но всичко е само празни мечти...
Страхът да бъда наранен,
да разбия мечтите и надеждите си,
доведоха до моя крах, изгубвайки те.
Сега едното нещо, пазещо ме жив,
е малката като капчица надежда,
че не е късно да бъде поправено всичко,
че не е късно да се върна при теб.
© Диляна Неделчева Всички права запазени