Мисли в полунощ

Поредната самотна нощ на бдение...

Часовникът с тъга бележи полунощ...

Дните вече не ми носят радост,

нощите ми са мрак и самота,

когато те нямам тук до себе си.

Да можеше времето да се върне назад.

Да можеше да поправя миналото днес.

Да можеше всичко да бъде наред.

Но всичко е само празни мечти...

Страхът да бъда наранен,

да разбия мечтите и надеждите си,

доведоха до моя крах, изгубвайки те.

Сега едното нещо, пазещо ме жив,

е малката като капчица надежда,

че не е късно да бъде поправено всичко,

че не е късно да се върна при теб.