Мисли за любовта и още нещо...
МИСЛИ ЗА ЛЮБОВТА И ОЩЕ НЕЩО...
Разминавам се с любовта - ден след ден,
във всяко загрижено или усмихнато утро.
Веднъж само я зърнах в поглед смутен
и каза: "Здравей!" или може би "Добро утро!".
Времето мина, но в никой друг не я познах,
не и тази, в която да открия моя Тристан.
Недодяланата, жестоката и лукавата - видях,
не и тази, дето на душата може да е пристан.
На тъга и безнадеджност не искам да робувам,
но самотата крещи и думите и ясно аз чувам:
"Открадни си надежда и смисъла нов намери
и живей с това, което съдбата за теб отреди".
Разминавам се с любовта, даже неведнъж,
без да спре за миг, тя ще премине в мрака,
кръстосвайки там с вятъра нашир и надлъж,
но зад някой ъгъл, тя все пак ще ме чака.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Найденова Всички права запазени
