Мислите крила разперват
Стоял ли си скоро в тишината...?
Където мислите крила разперват
отсяват истини в душата си ги кътат
страхът от себе си искат да отърсят...
Изключих тока и света угасна
няма лоши новини - неонови реклами
само пламъка на червената свещ
припламва и се отразява в свещника
от розови кристали...И все пак
долавям звуци в тишината...
енергийният поток не спира!
Не спират мислите - същински водопади
които тайничко охлаждат сетивата...
А звездните ми атоми бушуват -
политат мислите из звездните вселени!
И нека мир да има по- земята...!
И песните им звездни да лекуват сетивата!
Защо ли...? Защото се изгубих...!
От дългото ми лутане в лабиринта!
Доброто пазих, но злото все протяга пръсти
докосва...иска светлината да ми вземе...!
Не си я давам! Тя е звезден пламък
в душата ми пулсира да ми свети!
Светулчица е звездна - свети в мрака
а тишината пък лекува земните ми рани.
Крилата си прибирам да ме топлят...
В снежно бял пух заспивам -
за да забравя ненужните тревоги...
Но нощите тревожни са и пак ме будят
където мислите крилати пак политат
към нови вълшебни измерения...!
06.01.2023г
Катя Джамова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
