Мислите крила разперват
Стоял ли си скоро в тишината...?
Където мислите крила разперват
отсяват истини в душата си ги кътат
страхът от себе си искат да отърсят...
Изключих тока и света угасна
няма лоши новини - неонови реклами
само пламъка на червената свещ
припламва и се отразява в свещника
от розови кристали...И все пак
долавям звуци в тишината...
енергийният поток не спира!
Не спират мислите - същински водопади
които тайничко охлаждат сетивата...
А звездните ми атоми бушуват -
политат мислите из звездните вселени!
И нека мир да има по- земята...!
И песните им звездни да лекуват сетивата!
Защо ли...? Защото се изгубих...!
От дългото ми лутане в лабиринта!
Доброто пазих, но злото все протяга пръсти
докосва...иска светлината да ми вземе...!
Не си я давам! Тя е звезден пламък
в душата ми пулсира да ми свети!
Светулчица е звездна - свети в мрака
а тишината пък лекува земните ми рани.
Крилата си прибирам да ме топлят...
В снежно бял пух заспивам -
за да забравя ненужните тревоги...
Но нощите тревожни са и пак ме будят
където мислите крилати пак политат
към нови вълшебни измерения...!
06.01.2023г
Катя Джамова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катя Все права защищены
