Jan 11, 2023, 6:15 PM

Мислите крила разперват

  Poetry » Other
1.1K 5 9

Стоял ли си скоро в тишината...?

Където мислите крила разперват

отсяват истини в душата си ги кътат

страхът от себе си искат да отърсят...

Изключих тока и света угасна

няма лоши новини - неонови реклами

само пламъка на червената свещ

припламва и се отразява в свещника

от розови кристали...И все пак

долавям звуци в тишината...

енергийният поток не спира!

Не спират мислите - същински водопади

които тайничко охлаждат сетивата...

А звездните ми атоми бушуват -

политат мислите из звездните вселени!

И нека мир да има по- земята...!

И песните им звездни да лекуват сетивата!

Защо ли...? Защото се изгубих...!

От дългото ми лутане в лабиринта!

Доброто пазих, но злото все протяга пръсти

докосва...иска светлината да ми вземе...!

Не си я давам! Тя е звезден пламък

в душата ми пулсира да ми свети!

Светулчица е звездна - свети в мрака

а тишината пък лекува земните ми рани.

Крилата си прибирам да ме топлят...

В снежно бял пух заспивам -

за да забравя ненужните тревоги...

Но нощите тревожни са и пак ме будят

където мислите крилати пак политат

към нови вълшебни измерения...!

 

06.01.2023г

Катя Джамова

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти от сърце мила,Таня!
  • Хубаво е
  • Младен, Тоти и Иван, толкова много се радвам да ви видя
    на моята страница! Благодаря ви от сърце за хубавите коментари!
  • Харесва ми! Поздравления,Катя! Бъди все така вдъхновена!
  • Тези мисли крилати!
    Поздрави! Успех!

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...