Мислите ми...
Мислите ми – гладни змийчета, спотаени в тревата.
Откъсвам им малко от моята плът, за настървяване.
Замирисва на кръв, на перверзия, на предателство. Подлудяват.
Защото точно тази примамка са чакали.
Плъзват се по смрадта. И по пресните кървави дири.
Нещастни роби на невзискателното си обоняние.
Довличат в краката ми изтерзаната леш на нечии истини,
но така дегизирани, че са трудни за разпознаване.
А как вони! От милосърдието – на зле прикрит нарцисизъм.
От състраданието на пир с душите на слабите.
От морала – на яростен онанизъм,
а от приятелството – на чистосърдечно коварство...
Нека да блудстват, да се гаврят, да се сношават с труповете!
Подритвам останките и отегчена напускам.
За другия пир ще ги нахъсам с ново парче от плътта си.
Защото нищо човешко не ми е чуждо.
"Човек съм и нищо човешко не ми е чуждо" Теренций
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Колева Всички права запазени
Но на мен ми е по-важно, че още някой наоколо мисли, че многото сериозност не е ок опция. И добре си влизаме в тона 🥳🌸
