Eipril (Хари Спасов)
1386 5710
18.01.2020 г., 21:08 ч.

Мислите на един несретник 

  Поезия » Друга
269 0 4

Кой ли вятър до тук ме довя,

кой прокле ме и с пръст ме посочи?!

Има тайни и има съдба ,

но защо с мен е вечно така?!

 

Бях добро и щастливо дете,

имах слънце и имах мечти.

Но животът краде ли, краде...

Накъде без криле се лети?

 

Бях човек, а станах боклук,

нямам дом и нямам сърце.

Днес съм там, а утре съм тук...

Всички казват:"Така, ще умре!".

 

Е, добре! Е, добре! Е, добре!

Но сега ми е топло и светло,

щом зората до мен се поспре,

щом ме гали узряло небето.

 

 

© Хари Спасов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря сърдечно, Иржи!
  • Ама защо такава оценка си даваш, Хари?..."Камъкът си тежи на мястото"- ами, дори да го пренесат някъде, щом стои там дълго време....там става неговото място и той тежи, тежи...
  • Благодаря, Танче!
  • И на мен ми стана светло след прочита на стиха ти!
Предложения
: ??:??