Мислите на един несретник
Кой ли вятър до тук ме довя,
кой прокле ме и с пръст ме посочи?!
Има тайни и има съдба ,
но защо с мен е вечно така?!
Бях добро и щастливо дете,
имах слънце и имах мечти.
Но животът краде ли, краде...
Накъде без криле се лети?
Бях човек, а станах боклук,
нямам дом и нямам сърце.
Днес съм там, а утре съм тук...
Всички казват:"Така, ще умре!".
Е, добре! Е, добре! Е, добре!
Но сега ми е топло и светло,
щом зората до мен се поспре,
щом ме гали узряло небето.
© Хари Спасов All rights reserved.
