22.09.2012 г., 12:56

Мисъл

970 0 0

Една мисъл се стрелна в ума ми.

Светла като ден, тъмна като нощ.

Като гръм от ясно небе ме прониза.

Донесе ми сила и психическа мощ.

 

Защо тази мъничка мисъл?

Простичка, но сложна една.

Донесе ми толкова радост и милост.

Донесе ми толкоз блага.

 

Едничката мисъл, изразена без думи.

Едничката мисъл, изразена само с очи.

"Обичам те, мили. Обичай ме и ти."

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© НЕВАЛИДЕН ПРОФИЛ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...