22.07.2011 г., 18:34

Мисъл за безкрая

645 0 0

Страх ли те, страх ли те е от морето,

от неговата смайваща безкрайност?

Приказна магия, със която

обгръща те целия в потайност?

И чувстваш ли се някак си изгубен

сред тази тиха синева?

Поглъщаща те. Оставяща те буден,

усещайки всичкото това?

Не можеш да се слееш, а изчезваш.

И не, не се превръщаш в морска пяна.

И не синьото те плаши, си признаваш,

а самата мисъл за безкрая.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Някоя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...