Страх ли те, страх ли те е от морето,
от неговата смайваща безкрайност?
Приказна магия, със която
обгръща те целия в потайност?
И чувстваш ли се някак си изгубен
сред тази тиха синева?
Поглъщаща те. Оставяща те буден,
усещайки всичкото това?
Не можеш да се слееш, а изчезваш.
И не, не се превръщаш в морска пяна.
И не синьото те плаши, си признаваш,
а самата мисъл за безкрая.