22.07.2011 г., 18:34

Мисъл за безкрая

651 0 0

Страх ли те, страх ли те е от морето,

от неговата смайваща безкрайност?

Приказна магия, със която

обгръща те целия в потайност?

И чувстваш ли се някак си изгубен

сред тази тиха синева?

Поглъщаща те. Оставяща те буден,

усещайки всичкото това?

Не можеш да се слееш, а изчезваш.

И не, не се превръщаш в морска пяна.

И не синьото те плаши, си признаваш,

а самата мисъл за безкрая.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Някоя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...