Мисъл за безкрая

Страх ли те, страх ли те е от морето,

от неговата смайваща безкрайност?

Приказна магия, със която

обгръща те целия в потайност?

И чувстваш ли се някак си изгубен

сред тази тиха синева?

Поглъщаща те. Оставяща те буден,

усещайки всичкото това?

Не можеш да се слееш, а изчезваш.

И не, не се превръщаш в морска пяна.

И не синьото те плаши, си признаваш,

а самата мисъл за безкрая.