15.09.2007 г., 15:37

Мисълта

842 0 0
Какво в зараждащият ден е мисълта?
Невидима светлина в ежедневна тъмнина.
Облича се в нов костюм, наречен "радост".
Окаля ли се, сменя го с друг - "тъга" за жалост.


Колкото да я гониш, няма да я хванеш.
Не можеш да я скриеш от себе, дори да се каеш.
Тя познава истинската свобода.
Силна и ранима, не ме оставя да съм сама.


Мисълта знае как да се мечтае.
С нея по детски се играе.
Нима човек не иска в детството си да се върне
и този миг силно да прегърне?


Обичаш ли си мисълта, няма да те предаде!
С нея ще запазиш малкото дете.
Няма да и позволя отново да заспи.
Давам и почивка до новите зори.




                                    М.29.09.06.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Малина Арнаудова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...