15 сент. 2007 г., 15:37

Мисълта

847 0 0
Какво в зараждащият ден е мисълта?
Невидима светлина в ежедневна тъмнина.
Облича се в нов костюм, наречен "радост".
Окаля ли се, сменя го с друг - "тъга" за жалост.


Колкото да я гониш, няма да я хванеш.
Не можеш да я скриеш от себе, дори да се каеш.
Тя познава истинската свобода.
Силна и ранима, не ме оставя да съм сама.


Мисълта знае как да се мечтае.
С нея по детски се играе.
Нима човек не иска в детството си да се върне
и този миг силно да прегърне?


Обичаш ли си мисълта, няма да те предаде!
С нея ще запазиш малкото дете.
Няма да и позволя отново да заспи.
Давам и почивка до новите зори.




                                    М.29.09.06.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Малина Арнаудова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...