Sep 15, 2007, 3:37 PM

Мисълта

  Poetry
841 0 0
Какво в зараждащият ден е мисълта?
Невидима светлина в ежедневна тъмнина.
Облича се в нов костюм, наречен "радост".
Окаля ли се, сменя го с друг - "тъга" за жалост.


Колкото да я гониш, няма да я хванеш.
Не можеш да я скриеш от себе, дори да се каеш.
Тя познава истинската свобода.
Силна и ранима, не ме оставя да съм сама.


Мисълта знае как да се мечтае.
С нея по детски се играе.
Нима човек не иска в детството си да се върне
и този миг силно да прегърне?


Обичаш ли си мисълта, няма да те предаде!
С нея ще запазиш малкото дете.
Няма да и позволя отново да заспи.
Давам и почивка до новите зори.




                                    М.29.09.06.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Малина Арнаудова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...