Мисълта
Невидима светлина в ежедневна тъмнина.
Облича се в нов костюм, наречен "радост".
Окаля ли се, сменя го с друг - "тъга" за жалост.
Колкото да я гониш, няма да я хванеш.
Не можеш да я скриеш от себе, дори да се каеш.
Тя познава истинската свобода.
Силна и ранима, не ме оставя да съм сама.
Мисълта знае как да се мечтае.
С нея по детски се играе.
Нима човек не иска в детството си да се върне
и този миг силно да прегърне?
Обичаш ли си мисълта, няма да те предаде!
С нея ще запазиш малкото дете.
Няма да и позволя отново да заспи.
Давам и почивка до новите зори.
М.29.09.06.
© Малина Арнаудова All rights reserved.