Мрачина

limeruna (Йоана)
564 3371

25.10.2016 г., 23:23 ч.

Поезия

349 2 4

Аз живея от прости неща.

Онези, сложните, не ги разбирам,

очаквам да се прибереш през нощта

и тихо да ми подариш всемира.

Пропилявам се в детска вина,

че не мога да ти подаря безкрая,

но приличам на глуха луна,

избеляла в тревоги по рая...

Едничък цвят, най-ярък наесен

се спуска в очите ти, толкова весел.

Светът ни привършва, духът ни приспива...

Той живее от прости неща.

Онези, сложните, не ги разбира,

очаква да се приберем през нощта

и тихо да му подарим всемира.

Пропилява се в детска вина,

че не може да дава безкрая.

А ние сме сенки, видели цвета си

в очите на вятъра...

Но ние сме...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

tankatanka79 (Таня Тодорова)

2016-10-31T10:12:03+02:00

Прекрасен стих, Йоана! Поздравявам те!
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2016-10-26T21:48:28+03:00

Много светлина има в тази"мрачина".
Поздрав!
Putin (Владимир Владимирович)

2016-10-26T07:46:49+03:00

Прекрасен стих, Йоана!
vega666 (Младен Мисана)

2016-10-26T01:07:19+03:00

Тук си съвсем различна, Йоана. Копнежно нежна. Умееш да се превъплъщаваш. Стихотворението ти е като еделвайс, който грее самотно на някоя висока полянка, сгушена сред непристъпни върхове. Затова ми стана Любимо!