Мрачина
Аз живея от прости неща.
Онези, сложните, не ги разбирам,
очаквам да се прибереш през нощта
и тихо да ми подариш всемира.
Пропилявам се в детска вина,
че не мога да ти подаря безкрая,
но приличам на глуха луна,
избеляла в тревоги по рая...
Едничък цвят, най-ярък наесен
се спуска в очите ти, толкова весел.
Светът ни привършва, духът ни приспива...
Той живее от прости неща.
Онези, сложните, не ги разбира,
очаква да се приберем през нощта
и тихо да му подарим всемира.
Пропилява се в детска вина,
че не може да дава безкрая.
А ние сме сенки, видели цвета си
в очите на вятъра...
Но ние сме...
© Йоана All rights reserved.
