670301 (Павлина Гатева)
1387 361
12.07.2009 г., 14:45 ч.

Младостта си отива 

  Поезия » Друга
483 0 4

Ти искаше да се завърнеш към себе си
от далечния път, нестигащ до никъде.
Искаше да намериш сиянието на слънцето,
кротко полегнало в твоята стая.
Искаше да те посрещне гълчавата на младостта.
Искаше яркостта и аромата на цветята от градината.
Искаше да намериш света там, където си го оставил.
преди да си тръгнеш от него.

Нямам представа къде е домът ти, бездомнико.
Посрещам те аз.
А слънцето - то отдавна не спи във краката ми.
Каза ми, че отива на запад, когато ти си тръгваше.
И гълчава не ще ти даря. Децата ми са големи.
Не си спомням тези наши цветя дали изобщо миришеха.
Светът е направил космическото си превръщане в бъдещето.

Мога да ти предложа една слънчева люлка,
в която да се качим за последно.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??