12.07.2009 г., 14:45 ч.

Младостта си отива 

  Поезия » Друга
5.0 / 2
597 0 4
Ти искаше да се завърнеш към себе си
от далечния път, нестигащ до никъде.
Искаше да намериш сиянието на слънцето,
кротко полегнало в твоята стая.
Искаше да те посрещне гълчавата на младостта.
Искаше яркостта и аромата на цветята от градината.
Искаше да намериш света там, където си го оставил.
преди да си тръгнеш от него.
Нямам представа къде е домът ти, бездомнико.
Посрещам те аз.
А слънцето - то отдавна не спи във краката ми.
Каза ми, че отива на запад, когато ти си тръгваше. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Предложения
  • Белязах ти душата с незабрава и сянката си в стъпките ти вплетох. Два въглена горещи на раздяла в съ...
  • Това си бе проклятие за дъжд. Вали, откакто секнах да се моля. И вместо дъжд, миришеше на мъж. На он...
  • Избухваха любови отведнъж и гаснеха пожари пред очите ми, завръщаха се много не веднъж и с нова обич...

Още произведения »