Младостта си отива
Ти искаше да се завърнеш към себе си
от далечния път, нестигащ до никъде.
Искаше да намериш сиянието на слънцето,
кротко полегнало в твоята стая.
Искаше да те посрещне гълчавата на младостта.
Искаше яркостта и аромата на цветята от градината.
Искаше да намериш света там, където си го оставил.
преди да си тръгнеш от него.
Нямам представа къде е домът ти, бездомнико.
Посрещам те аз.
А слънцето - то отдавна не спи във краката ми.
Каза ми, че отива на запад, когато ти си тръгваше.
И гълчава не ще ти даря. Децата ми са големи.
Не си спомням тези наши цветя дали изобщо миришеха.
Светът е направил космическото си превръщане в бъдещето.
Мога да ти предложа една слънчева люлка,
в която да се качим за последно.
© Павлина Гатева All rights reserved.
