argonyk (Димитър Никифоров)
319 1293
26.01.2017 г., 13:27 ч.

Мляко с какао 

  Поезия » Друга
1418 8 21

С бяла лебедова шия зима вън подхваща танц –

сякаш че кълни магия зад стъклата с леден гланц.

 

Преспи, снежен пух навява тънък вятър и гълчи,

неугаснала жарава свети в твоите очи.

 

Ти не си мираж пустинен, аз не съм измислен блян,

щом до зидана камина с теб делим един таван.

 

Върху чергите тъкани от ръка в незнаен час

кротка нежност с топли длани ляга тихо между нас.

 

Две шевици греят мило под заоблената гръд –

малка гънка е разкрила към божественото път.

 

Снеговеят нека нищи елхови върхари с мощ,

с меки устни ще допиша тази януарска нощ.

 

Ще осъмнем в утро млечно в ден с какаов аромат,

ти – като богиня вечна, аз – на боговете брат!

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??