21.08.2022 г., 9:19

Много или малко

1.8K 0 2

С финеса на първо докосване

обръчите на бягащите лъчи

се впускат в слепи надпревари.

Сред слънчеви петна изгаряне,

 

пропускане на малка сцена

на танцуващи гълъбови пера,

които падат бавно над земята

и събуждат помежду ни тишина.

 

Нито обети, нито набедености,

нито любовта с лъч за всички,

нито сънищата и завивките им

не издадоха пътя на сълзите ни.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

37 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...