С финеса на първо докосване
обръчите на бягащите лъчи
се впускат в слепи надпревари.
Сред слънчеви петна изгаряне,
пропускане на малка сцена
на танцуващи гълъбови пера,
които падат бавно над земята
и събуждат помежду ни тишина.
Нито обети, нито набедености,
нито любовта с лъч за всички,
нито сънищата и завивките им
не издадоха пътя на сълзите ни.
© Мария All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
