22.04.2021 г., 8:45

Модерен свят

1.6K 0 0

Говори с въздуха,

забързва, рязко спира,

посоката променя изведнъж.

Ръка размахва,

нещо да прогони,

или пък някого

да поздрави.

Усмивка разцъфтява,

после бърчи чело.

Живеят разни хора,

в родния ми град.

И други като него

разпознавам -

не са луди,

бездомни атоми

в объркания свят.

Как да съм  сигурна.

Със бръмбари в ухото

или в главата си -

загадка със обрат.

Участваме  във пантомима

зрители-актьори,

дори безименни.

 Модерен кръговрат.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...