30.05.2023 г., 11:23

Модерно

533 1 5

                  Модерно

 

Не го искам вашия модерен свят,

аз в стария си се чувствам богат.

Не искам модни дрехи и скъпи неща,

аз искам една усмивка и дума добра!

 

И все се връщам пак във миналия век,

там ли забравихме топлота и доброта.

В лицата няма усмивка, има сива тъга,

не виждам радостта, тази истинската.

 

И пак обличам старите дрехи, палтото мое,

не искам вашите дрехи скъпи, модерни.

Вървя и гледам хората, понякога лицемерни,

а аз запазил съм душата си, сърцето свое!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...