30.05.2023 г., 11:23

Модерно

534 1 5

                  Модерно

 

Не го искам вашия модерен свят,

аз в стария си се чувствам богат.

Не искам модни дрехи и скъпи неща,

аз искам една усмивка и дума добра!

 

И все се връщам пак във миналия век,

там ли забравихме топлота и доброта.

В лицата няма усмивка, има сива тъга,

не виждам радостта, тази истинската.

 

И пак обличам старите дрехи, палтото мое,

не искам вашите дрехи скъпи, модерни.

Вървя и гледам хората, понякога лицемерни,

а аз запазил съм душата си, сърцето свое!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...