30 мая 2023 г., 11:23

Модерно

535 1 5

                  Модерно

 

Не го искам вашия модерен свят,

аз в стария си се чувствам богат.

Не искам модни дрехи и скъпи неща,

аз искам една усмивка и дума добра!

 

И все се връщам пак във миналия век,

там ли забравихме топлота и доброта.

В лицата няма усмивка, има сива тъга,

не виждам радостта, тази истинската.

 

И пак обличам старите дрехи, палтото мое,

не искам вашите дрехи скъпи, модерни.

Вървя и гледам хората, понякога лицемерни,

а аз запазил съм душата си, сърцето свое!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...