30 мая 2023 г., 11:23

Модерно

545 1 5

                  Модерно

 

Не го искам вашия модерен свят,

аз в стария си се чувствам богат.

Не искам модни дрехи и скъпи неща,

аз искам една усмивка и дума добра!

 

И все се връщам пак във миналия век,

там ли забравихме топлота и доброта.

В лицата няма усмивка, има сива тъга,

не виждам радостта, тази истинската.

 

И пак обличам старите дрехи, палтото мое,

не искам вашите дрехи скъпи, модерни.

Вървя и гледам хората, понякога лицемерни,

а аз запазил съм душата си, сърцето свое!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...