Модерно

May 30, 2023, 11:23 AM

Poetry » Phylosophy, Civilian

195 1 7

Не го искам вашия модерен свят,

аз в стария си се чувствам богат.

Не искам модни дрехи и скъпи неща,

аз искам една усмивка и дума добра!

И все се връщам пак във миналия век,

там ли забравихме топлота и доброта.

В лицата няма усмивка, има сива тъга,

не виждам радостта, тази истинската.

И пак обличам старите дрехи, палтото мое,

не искам вашите дрехи скъпи, модерни.

Вървя и гледам хората, понякога лицемерни,

а аз запазил съм душата си, сърцето свое!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

valcanyon (Валентин Миленов)

2023-05-31T16:24:11+03:00

Благодаря.
Петя_Ап

2023-05-31T15:20:31+03:00

Да, и аз се чувствам не много на място тук. За съжаление това е светът сега. По-добър не вярвам да стане
valcanyon (Валентин Миленов)

2023-05-31T12:14:31+03:00

Благодаря ти.
Violet_86 (Виолета)

2023-05-31T12:09:44+03:00

Хареса ми, Вальо.
Поздравявам те.
valcanyon (Валентин Миленов)

2023-05-30T14:35:21+03:00

Благодаря ви!
valencia_isabella (Bella)

2023-05-30T13:08:39+03:00

Модните линии се менят, но Добротата е непреходна.
vladetoned (Владислав Недялков)

2023-05-30T12:01:07+03:00

От всеки стих лъха искреност и човешка доброта, без излишно заиграване със словата и купища метафоричен талаш. Точно, прямо и истинско. Поезия от човека за човека. Браво, приятелю!