Мое малко момиче - късна пролет през юли,
глътка нежност във капка роса!
Във очите ми парещи и безсънно изгубени -
малка, нощна, щастлива сълза!
И във жадните мигове на пресъхнала вяра -
ручей хладен от жива вода!
И във бързите сънища на мечтите разпалени -
топъл полъх от нежни слова!
Във морето бушуващо и в небето очакващо -
ярък лъч от безкрай синева!
Мое малко момиче - красота и изящество!
Тъй желана, любима звезда!
© Симеон Ангелов Всички права запазени