31.03.2012 г., 14:34

Мое малко момиче

1.2K 1 6

Мое малко момиче - късна пролет през юли,

глътка нежност във капка роса!

Във очите ми парещи и безсънно изгубени -

малка, нощна, щастлива сълза!

 

И във жадните мигове на пресъхнала вяра -

ручей хладен от жива вода!

И във бързите сънища на мечтите разпалени -

топъл полъх от нежни слова!

 

Във морето бушуващо и в небето очакващо -

ярък лъч от безкрай синева!

Мое малко момиче - красота и изящество!

Тъй желана, любима звезда!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Ангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...