Мое малко момиче - късна пролет през юли,
глътка нежност във капка роса!
Във очите ми парещи и безсънно изгубени -
малка, нощна, щастлива сълза!
И във жадните мигове на пресъхнала вяра -
ручей хладен от жива вода!
И във бързите сънища на мечтите разпалени -
топъл полъх от нежни слова!
Във морето бушуващо и в небето очакващо -
ярък лъч от безкрай синева!
Мое малко момиче - красота и изящество!
Тъй желана, любима звезда!
© Симеон Ангелов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
