25.08.2012 г., 10:30

Моето друго АЗ!

751 0 2

Всяка нощ за теб

се моля аз.

 


Всеки ден чакам

съответния час.

 


В който ще те

хвана на ръце.

 

И ще те целуна, мое

мъничко дете.


През колко премеждия

преминах аз сега,

за да те имам,

моя съдба.


Ти си моята радост

и моята мечта.


Ти си моята гордост

на света.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Донкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Неведоми, непредсказуеми до сълзи
    са майчините грижи и пътеки...
    С една мечта започнали, не свършват,
    а все растат нагоре и далеко...
  • И аз прочетох стихчето.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...