25.08.2012 г., 10:30

Моето друго АЗ!

750 0 2

Всяка нощ за теб

се моля аз.

 


Всеки ден чакам

съответния час.

 


В който ще те

хвана на ръце.

 

И ще те целуна, мое

мъничко дете.


През колко премеждия

преминах аз сега,

за да те имам,

моя съдба.


Ти си моята радост

и моята мечта.


Ти си моята гордост

на света.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Донкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Неведоми, непредсказуеми до сълзи
    са майчините грижи и пътеки...
    С една мечта започнали, не свършват,
    а все растат нагоре и далеко...
  • И аз прочетох стихчето.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...