Aug 25, 2012, 10:30 AM

Моето друго АЗ!

  Poetry
746 0 2

Всяка нощ за теб

се моля аз.

 


Всеки ден чакам

съответния час.

 


В който ще те

хвана на ръце.

 

И ще те целуна, мое

мъничко дете.


През колко премеждия

преминах аз сега,

за да те имам,

моя съдба.


Ти си моята радост

и моята мечта.


Ти си моята гордост

на света.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Донкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Неведоми, непредсказуеми до сълзи
    са майчините грижи и пътеки...
    С една мечта започнали, не свършват,
    а все растат нагоре и далеко...
  • И аз прочетох стихчето.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...