Aug 25, 2012, 10:30 AM

Моето друго АЗ!

  Poetry
749 0 2

Всяка нощ за теб

се моля аз.

 


Всеки ден чакам

съответния час.

 


В който ще те

хвана на ръце.

 

И ще те целуна, мое

мъничко дете.


През колко премеждия

преминах аз сега,

за да те имам,

моя съдба.


Ти си моята радост

и моята мечта.


Ти си моята гордост

на света.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Донкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Неведоми, непредсказуеми до сълзи
    са майчините грижи и пътеки...
    С една мечта започнали, не свършват,
    а все растат нагоре и далеко...
  • И аз прочетох стихчето.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...