Моето най-синьо птиче
681
0
1
на дъщеря ми - Сара
Нависоко хвърчи, със звезди във зениците,
и почти не докосва земята с нозете си.
Тя е млада и все още не знае за прошките,
но обича и стиска във шепи мечтите си.
И дано е така. Изневяра на мъж да не знае,
да не сети ни ревност, ни болка коварна!
Искам в живота и всеки миг да чертае
пеперудени пътища, да е много обичана!
Да не хленчи, когато се спъне и падне!
Да придържа главата си винаги вдигната!
Дъщеря ми е моето най-синьо птиче!
Нека пери крилата си силна и горда!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
Мило посвещение, написано с любов и грижа.