Моето нежно рамо
Полъх тих от усмивка на бриз,
неизказани думи в сълза,
ден от слънце и радост лъчист,
морско утро, небе, синева...
Влюбен славей в омайна гора,
трепет радостен, вик на сърце,
самодива сред живи цветя
и сърна със очи на дете...
Нежно рамо за мъжка душа,
детска приказка, сън от мечти,
светлина от най-ярка звезда
и криле на Пегас – да лети...
Ти си всичко това в моя свят,
дето дава ми хъс за живот,
в който бляскави саби свистят
и изпълват деня ми със злост...
Затова коленича пред теб –
моят храм и вселена за мен,
моят свят, песента на дете...
Моят смисъл в най-трудния ден...
Октомври,2010г.
Тополовград
Николай Дялков
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Нежно, но силно рамо, Ники!
