bohem bohem
4 71
Jan 7, 2011, 10:00 AM

Моето нежно рамо

  Poetry » Love
1.3K 0 19

Полъх тих от усмивка на бриз,

неизказани думи в сълза,

ден от слънце и радост лъчист,

морско утро, небе, синева...

 

Влюбен славей в омайна гора,

трепет радостен, вик на сърце,

самодива сред живи цветя

и сърна със очи на дете...

 

Нежно рамо за мъжка душа,

детска приказка, сън от мечти,

светлина от най-ярка звезда

и криле на Пегас – да лети...

 

Ти си всичко това в моя свят,

дето дава ми хъс за живот,

в който бляскави саби свистят

и изпълват деня ми със злост...

 

Затова коленича пред теб –

моят храм и вселена за мен,

моят свят, песента на дете...

Моят смисъл в най-трудния ден...

 

 

Октомври,2010г.

Тополовград

Николай Дялков

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0