Моето отлетяло Време
МОЕТО ОТЛЕТЯЛО ВРЕМЕ
Сам на пустия плаж.
Сам по празните варненски улици.
Младостта ми – мираж,
нейде тихо от мене притули се.
Нито с живите – жив.
Нито с мъртвите мъртъв под глината.
Не живот – нервен срив
през Сахара, до днес непремината.
Даже пътят към Рим
ми се чини нелепа измислица.
Ни Вълшебен килим.
Ни Съдба – по-щастлива орисница.
До кога все така
ще живея – немилнат от Господа?
И – протегнал ръка,
ще отлъчвам осила от троскота?
Бях щастлив идиот.
Минах своето временце пиково.
Щом това е Живот,
аз не го пожелавам на никого!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени