14.07.2025 г., 19:23

Моето отлетяло Време

212 2 0

МОЕТО ОТЛЕТЯЛО ВРЕМЕ

 

Сам на пустия плаж.
Сам по празните варненски улици.
Младостта ми – мираж, 
нейде тихо от мене притули се. 

 

Нито с живите – жив.
Нито с мъртвите мъртъв под глината. 
Не живот – нервен срив
през Сахара, до днес непремината. 

 

Даже пътят към Рим 
ми се чини нелепа измислица. 
Ни Вълшебен килим.
Ни Съдба – по-щастлива орисница.

 

До кога все така 
ще живея – немилнат от Господа?
И – протегнал ръка,
ще отлъчвам осила от троскота?

 

Бях щастлив идиот. 
Минах своето временце пиково.
Щом това е Живот, 
аз не го пожелавам на никого!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...