Jul 14, 2025, 7:23 PM

Моето отлетяло Време

  Poetry
213 2 0

МОЕТО ОТЛЕТЯЛО ВРЕМЕ

 

Сам на пустия плаж.
Сам по празните варненски улици.
Младостта ми – мираж, 
нейде тихо от мене притули се. 

 

Нито с живите – жив.
Нито с мъртвите мъртъв под глината. 
Не живот – нервен срив
през Сахара, до днес непремината. 

 

Даже пътят към Рим 
ми се чини нелепа измислица. 
Ни Вълшебен килим.
Ни Съдба – по-щастлива орисница.

 

До кога все така 
ще живея – немилнат от Господа?
И – протегнал ръка,
ще отлъчвам осила от троскота?

 

Бях щастлив идиот. 
Минах своето временце пиково.
Щом това е Живот, 
аз не го пожелавам на никого!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...