Jul 14, 2025, 7:23 PM

Моето отлетяло Време

  Poetry
218 2 0

МОЕТО ОТЛЕТЯЛО ВРЕМЕ

 

Сам на пустия плаж.
Сам по празните варненски улици.
Младостта ми – мираж, 
нейде тихо от мене притули се. 

 

Нито с живите – жив.
Нито с мъртвите мъртъв под глината. 
Не живот – нервен срив
през Сахара, до днес непремината. 

 

Даже пътят към Рим 
ми се чини нелепа измислица. 
Ни Вълшебен килим.
Ни Съдба – по-щастлива орисница.

 

До кога все така 
ще живея – немилнат от Господа?
И – протегнал ръка,
ще отлъчвам осила от троскота?

 

Бях щастлив идиот. 
Минах своето временце пиково.
Щом това е Живот, 
аз не го пожелавам на никого!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...