8.07.2011 г., 14:54

Мога

726 0 3

Мога да съм

капка вода,

глътка от свеж облак.

Мога да съм пламък

от изгарящ огън.

Мога да съм болката

на птица в агония,

кожата на ангел

омагьосан,

като далечна

и нежна мелодия.

Чист бриз,

искрена любов,

мечта на

страдаща душа,

мъглата  сутрин рано,

есенна реколта.

Преливаща

от цветове дъга.

Светлина и мир,

погубваща като война.

Мога!

И да те обичам

също мога!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jivka Koleva Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей здравей! много хубави стихове наистина! Занимаваш ли се с музика? казваш че си бард по душа!
    Пиши някой ред
  • Винаги трябва да МОЖЕШ!!!!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...