Мога да съм
капка вода,
глътка от свеж облак.
Мога да съм пламък
от изгарящ огън.
Мога да съм болката
на птица в агония,
кожата на ангел
омагьосан,
като далечна
и нежна мелодия.
Чист бриз,
искрена любов,
мечта на
страдаща душа,
мъглата сутрин рано,
есенна реколта.
Преливаща
от цветове дъга.
Светлина и мир,
погубваща като война.
Мога!
И да те обичам
също мога!
© Jivka Koleva All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
