Мога да бъда тачен поет
тръгна ли със силните на деня,
ще им редя куплет след куплет,
с тях над света ще полетя!
Ще получавам добри хонорари,
хвалби на празници, може медал,
ще ми уредят евтино мезонетче
в някой софийски, престижен квартал!
Тогава като огън от планината
ще засветя, ще пръскам искри
към тия долу в равнината,
подсмърчащи, с насълзени очи.
Отдавна е знам тази пътека,
по която се стигат небесата,
как да се присламчиш полека,
да бъдеш най - добрият в тълпата!
Стават по света чудеса,
но никога и с мене,
няма да си продам съвестта,
честността не ми е бреме!
© Никола Яндов Всички права запазени