Може би
МОЖЕ БИ
На светло си истинска –
така те харесвам.
Че тъмното само ухае на теб.
Гласа ти да срещна
с усмивката искрена –
и в мен се надига страстта на поет.
Да те изпивам
със всичките прелести –
това е за мен не мираж,
а съдба.
От огъня вадя
горещите кестени
на моята, пълна със обич душа.
Издигам те в култ,
но така те обичам...
Копнежите мамят света ми суров.
И, може би, сам на тъга се обричам.
А, може би, всичко това е любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Ангелов Всички права запазени
