13.08.2017 г., 0:41 ч.

Може би 

  Поезия
380 0 3

МОЖЕ БИ

 

На светло си истинска –

така те харесвам.

Че тъмното само ухае на теб.

Гласа ти да срещна

с усмивката искрена –

и в мен се надига страстта на поет.

Да те изпивам

със всичките прелести –

това е за мен не мираж,

а съдба.

От огъня вадя

горещите кестени

на моята, пълна със обич душа.

Издигам те в култ,

но така те обичам...

Копнежите мамят света ми суров.

И, може би, сам на тъга се обричам.

А, може би, всичко това е любов!

© Симеон Ангелов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??