МОЖЕ БИ
На светло си истинска –
така те харесвам.
Че тъмното само ухае на теб.
Гласа ти да срещна
с усмивката искрена –
и в мен се надига страстта на поет.
Да те изпивам
със всичките прелести –
това е за мен не мираж,
а съдба.
От огъня вадя
горещите кестени
на моята, пълна със обич душа.
Издигам те в култ,
но така те обичам...
Копнежите мамят света ми суров.
И, може би, сам на тъга се обричам.
А, може би, всичко това е любов!
© Симеон Ангелов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
