Може би...
Може би някъде има живот.
В мрака се гонят светулки.
Може би някъде има любов,
и мойте молитви са чути.
Може би мога и аз да летя,
на мечтите си толкова щури.
Може би някъде има цветя.
В душата ми цъфват божури.
Може би някъде има сърце –
с моето в ритъм да бие.
Може би някъде има небе,
в лятото мое се крие.
Може би утрото има следи,
дето при мен да остават.
Може би някъде има звезди,
само за мен да изгряват...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Йорданова Всички права запазени
