Може би някъде има живот.
В мрака се гонят светулки.
Може би някъде има любов,
и мойте молитви са чути.
Може би мога и аз да летя,
на мечтите си толкова щури.
Може би някъде има цветя.
В душата ми цъфват божури.
Може би някъде има сърце –
с моето в ритъм да бие.
Може би някъде има небе,
в лятото мое се крие.
Може би утрото има следи,
дето при мен да остават.
Може би някъде има звезди,
само за мен да изгряват...
© Силвия Йорданова Всички права запазени
Поздрав!