Може би някъде има живот.
В мрака се гонят светулки.
Може би някъде има любов,
и мойте молитви са чути.
Може би мога и аз да летя,
на мечтите си толкова щури.
Може би някъде има цветя.
В душата ми цъфват божури.
Може би някъде има сърце –
с моето в ритъм да бие.
Може би някъде има небе,
в лятото мое се крие.
Може би утрото има следи,
дето при мен да остават.
Може би някъде има звезди,
само за мен да изгряват...
© Силвия Йорданова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
