Днес, както си тичах по Небесната писта,
се спънах в една планина от верига " Балкани"
и за миг си помислих с усмивката чиста,
"Може би!" ще се срещнем със теб разпиляни,
когато звездите се върнат при нас на Земята.
Усмихнах се пак и си казах: "Може би!".
Нищо, че живеем в различни съзвездия
и, макар че сега си катастрофирал астронавт,
който раздава гневни ритници на паветата,
сложил ръцете си в бездънните джобове,
крачещ безцелно под счупените лампи
на дългата и затворена улица без изход ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация