Може би
Днес, както си тичах по Небесната писта,
се спънах в една планина от верига " Балкани"
и за миг си помислих с усмивката чиста,
"Може би!" ще се срещнем със теб разпиляни,
когато звездите се върнат при нас на Земята.
Усмихнах се пак и си казах: "Може би!".
Нищо, че живеем в различни съзвездия
и, макар че сега си катастрофирал астронавт,
който раздава гневни ритници на паветата,
сложил ръцете си в бездънните джобове,
крачещ безцелно под счупените лампи
на дългата и затворена улица без изход
и се ослушваш да чуеш в тъмното шепота
на вълни метеорни и звънтене мечтано
от Сатурнови пръстени сребърни.
Казах си само в усмивка с надежда "Може би"
и погледнах Дъгата, излегнала се в съблазън
като мост между Небесната писта и Земята.
Там, по нея, се движеха в надпревара звезди,
истински, ярки, трептящо се сливаха в багри
и стопяваха разстоянието ми до теб.
"- Може би! " - пак си помислих с усмивка,
затичана по Небесната писта на истината.
13.11.2010
© Лидия Сиркавара All rights reserved.
