Ще помня погледа ти тъжен,
изпълнен със догадки.
Липсваш ми, бавно ще изричам,
притихнала във тъмината на нощта.
Ще бягам от реалността жестока
с мислите по твойта същност.
Ще облека ризата ти - хладна
и ще се сгуша в завивките на топло...
Отново ще докосвам ръцете ти, наум – объркана и тъжна.
Ще бягам аз от теб, но твоя винаги ще си остана...
Нежността не ще намеря...
А може би, щом си тръгнеш, друго ще направя...