Денят започва.
На стълба съм,
в измачкана червена
рокля.
Изплъзваш се.
Не забелязвам.
Махам...
на залутал се
самотник.
Не забелязвам,
как -
бавно роклята ми
посивява,
как ме полазват
тръпчици студени.
Далече е денят
за нас.
Дано да оцелея
и тогава
с розовия
изгрев...
искам
да се слея.
© Jivka Koleva Всички права запазени