12.04.2011 г., 15:13

Може би е рано

715 0 1

Денят започва.

На стълба съм,

в измачкана червена

рокля.

Изплъзваш се.

Не забелязвам.

Махам...

на залутал се

самотник.

Не забелязвам,

как -

бавно роклята ми

посивява,

как ме полазват

тръпчици студени.

Далече е денят

за нас.

Дано да оцелея

и тогава

с розовия

изгрев...

искам

да се слея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jivka Koleva Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мерси Силвипостарах се!!!Може би не всеки би го разбрал има скрит смисъл:*!!!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...